Германия 2006

Този ден беше много вълнуващ. След като хванах влака и пътувах близо 7 часа от Кайзерслаутерн до Инголщадт с 4 смени на влакове, пристигнах благополучно в града, където ме очакваше конференцията. Бях си записал името на хотела, бях прочел дори историята за него и имах карта как да стигна до него от централната гара... и поех в търсенето му.

Бързо разбрах, че картата на сайта на хотела не е била много точна, защото нямаше такава улица, каквото бях записал и затова тръгнах в произволна посока. Първият човек, когото срещнах ми купи билета, с който бях пристигнал – да, това не се случва само на централна гара в София...

Следващата жена, която срещнах ме упъти към моя хотел и аз поех пеша (автобусът мина преди да стигна до спирката), а в неделя транспортът е много на рядко. Но като че ли има съдба, защото на половината път дойде един човек с колело и ме пита дали имам нужда от помощ. Помъчих се да му откажа любезно, но той беше много настоятелен и така – с едната чанта на колелото и другите две на гърба и в ръката ми, продължихме. По пътя ми обясни, че има дъщеря, която щяла да пее в 7 часа вечерта (т.е. след 5 мин.). Покани ме да отида и да я чуя. След като ми помогна за носенето на багажа, директно преди да отидем в хотела се отбихме в киното, където беше този „концерт”. В последствие разбрах, че това е църковна среща на евангелистите... или по-скоро те си правят такива вечери, в които пеят песни за Бог със съвременен аранжимент. Излезе, че дъщеря му не пя, но тя имаше участие в едно интервю, което излъчиха в залата. Определено мога да кажа, че дъщеря му беше красива, но това се дължеше на хърватския й произход (на 50% хърватка – по майчина линия). И да не пропусна да кажа, че гаджето й не спря да ми повтаря, че й е гадже...

След като приключи представлението ме изпратиха до хотела. В хотела излезе, че нямам резервация, но бързо след като човекът на рецепцията се обади на някой по-висш мениджър излезе, че имам резервация. По стечение на обстоятелствата влязох в стаята на хотел Adler. Хотелът определено е много красив и приятен. След като изгледах любимата рубрика Quest на CNN реших да погледна все пак дали няма някаква грешка с хотела щом нямах резервация, макар и да бях убеден, че това е моят хотел – все пак бях научил на изуст сайта му.

...и какво да видят очите ми – моят хотел е Zum Anker. За щастие още не бях използвам нито леглото, нито банята и по най-бързия възможен начин стигнах до рецепцията, където пак на немски се обясних с много извинения на човека. Поканих го да дойде и да огледа стаята, за да я напусна. Надявам се, че след като ми каза, че всичко е ОК, а и след като ми позволи да тръгна и ми обясни как да стигна до истинския си хотел, ще излезе и утре, че няма никакъв проблем и с организаторите на конференцията.

В крайна сметка след толкова приключения в 11 вечерта пристигнах в правилния хотел, който за разлика от предижния повече прилича на общежитие – какво прави разлика от 4 евро!?!

С какво беше известен Кайзерслаутерн няколко месеца... Къде ходиха хиляди фенове в Кайзерслаутерн? Отговорът е само един – на стадиона!

Е, и аз се „доредих” да посетя в реално игрово време това толкова бленувано място от тези хиляди фенове. Присъствах на мач на Кайзерслаутерн и Кобленц. Едно време футболният отбор на Кайзерслаутерн е бил в първа лига, но сега е вече във втора... Съответно и мачът, който гледах беше от втора лига. За съжаление Драго ми беше осигурил билет на последния ред (за щастие от централните трибуни), така че виждах играчите на полето като на разтегнат телевизор, но за разлика от телевизионните излъчвания, тук нямах повторения на „интересните” моменти, но имах реални футболни фенове.

Как се описва типичният фен – това е сериозен въпрос. Обобщено мога да споделя, че типичният фен е много емоционален – вика, плаче... и много често пуши, пие бира и яде от наденичките, така типични за Германия. До мен имаше един такъв типичен фен – най-вероятно вече надминал 60-те, но с много засилено чувство за принадлежност към FC1 Kaiserslautern.

На стадиона се включи една лисица в началото. Съвсем истинска лисица, която беше много подплашена, но успя да мине под седалките на последните редове. Влязла е от близката гора, но как се е изкачила до последния етаж на стадиона – не знам.

Имах невероятен късмет да гледам много интересна игра – всичките голове (с изключение на един) се случиха в половината, над която имах по-добра видимост. Общият резултат беше 4:3 с домакини Кайзерслаутерн. 2 гола за Кобленц в първото полувреме. Единият гол беше много красив – от фал, но фалът не беше изпълнен с типичния силен шут, а беше много лек удар, приплъзващ се по игрището и съответно директно във вратата на Кайзерслаутерн. Да си призная в началото играта ми се виждаше скучна, защото като че ли играчите спяха през първите 20 минути, но след това всичко се раздвижи... Второто полувреме Кайзерите вкараха почти един след друг 4 гола – изключително радващо за повече от 20 хилядните подръжници на отбора (за Кобленц викаха по-малко от 10 хиляди). Ответният удар дойде малко след 4-те светкавични удара, но не последва гол, който да изравни резултата.

След много аплодисменти и вълни от страна на червените фенове, всички се разотидоха мирно. На стадиона останаха само охраната и тези мили хора, които минаваха през всички седалки с надеждата да намерят забравени чаши – Pfand, който да върнат срещу сумата от 1 евро.

Днес решихме да отидем в Люксембург. Предложението беше много изгодно - само за 9 евро отиване и връщане до Люксембург. Като се има в предвид, че Deutsche Bahn предлагат същия преход за 70 евро, мисля, че от финансова гледна точка си заслужаваше.

Но да не говорим само за пари, а да се върнем на пътуването в Люксембург.

Тръгнахме от гарата на Kaiserslautern с влака до Homburg. В Homburg трябваше да ни вземе автобуса за Luxembourg. Бяхме с 15 минути по-рано, така че се разходихме във все още спящия град. Като стана време за тръгване с автобуса остановихме, че вместо автобус ни чака мини-бус и че сме само 3 човека... Учуди ни още повече отговорът на шофьора, който въпреки че беше много ведър и общителен, ни каза, че не знае къде ще спрем в Люксембург. Това беше шокиращо и фантазиите ни заработиха...

Минибусчето подмина Saarbrucken и отби в една пресечка. Видяхме в дясно голям гараж на автобуси от същата фирма. Разбрахме, че тук ще се прехвърли в обещания по офертата луксозен автобус с тоалетна, климатик, телевизор и т.н. Така и стана. Всичко на всичко бяхме общо 9 човека...

Не знам как им излизаше изгодно да ни возят за по 9 евро, но ето че бяхме на пътя към Люксембург. По пътя минахме покрай един много любопитен град - град на кръстопът за 3 държави. Не знам дали ще се досетите, но това беше Шенген - градът, който всеки свързва с визовите ограничения. Той е между Франция, Германия и Люксембург.

След 1-часово чакане на една отсечка от пътя заради ремонт благополучно пристигнахме в Люксембург. Не споменах граници, понеже такива нямаше никъде... имаше само табела - Люксембург в звездички ;-)!

Пристигнахме на площада на свободата и имахме 7 часа за разходка в Люксембург. Веднага отидохме в Туристическия информационен център и от там се сдобихме с карта и информация за всички обекти. Имаше възможност да чакаме 2 часа за тур, но това щеше да разкъса много времето ни...

И почнахме да обикаляме по пътеводителя от забележителност на забележителност. Редно е да се отбележе, че Люксембург е град, в чиито исторически център има много красиви и запазени сгради от ХVІ-ХІХ век.

Обиколихме всички катедрали и по-малки храмове в центъра... Влязохме и в катакомбите. Тези тунели съществуват все още като един чудесен подземен път. Има 2 отворени части за туристите, а останалите - не е ясно за какво предназначение ги ползват. Все пак тези подземия имат капацитет да поберат целия Люксембург и е имало преди и сервизни помещения.

Този град определено носи историята на силна и трудно превземаема крепост, защото всеки, който я е превземал я е доукрепвал и така се е получила една уникална комбинация от Римско, Френско, Испанско, Холандско и най-накрая Люксембургско владичество. И все пак Люксембурзите успяват да се отцепят като самостоятелна държава - все пак като си богат можеш да настроиш политическите вълнения на твоята честота. И защо са богати в Люксембург - защото са били само от знатни родове.

Ако се прехвърлим в съвременната история - свързваме Люксембург с това, към което България се стреми много много последните години - Европейският съюз. Тук е роден Роберт Шуман - създателят на съюза... и като извод за Люксембургската политика спокойно може да се каже, че те са хората, които са с малка страна (вечното оправдание на Българските политици), но със силно влияние в Европейската политика.

В момента Люксембург все още привлича силни и преоспели личности от западно-европейските държави чрез своята облекчена данъчна политика. Също така и привлича много туристи от съседните държави заради по-евтините цигари, кафе, бензин... и разбира се многобройни замъци, носещи историята на дуковете.

Снимки - в галерията Люксембург.

Както се досещате не успях да удържа на изкушението да бъда в Германия и да не видя това събитие, за което цял свят говори - Октоберфест!

Тръгнахме в петък с отдавна закупените билети. За наше голямо съжаление ICE-то, стоя над 1 час между Stuttgard и Ulm, защото имало сериозен инцидент на релсите (така и не разбрах какъв точно). Заради това закъснение немските железници бяха длъжни да ни обезщетят. В случая обезщетението е 20% от стойността на билета.

Все пак пристигнахме в Мюнхен макар и с час и половина закъснение. Ние отидохме да си оставим багажа в Ердинг, където щяхме да нощуваме.

Върнахме се в Мюнхен на уреченото място, където ни чакаше нашата екскурзоводка Аня!
Направихме един тур в централната градска част. Слушахме и гледахме и танца на кметството, но определено мога да кажа, че звучеше по-скоро на развалени звънци отколкото на смислена мелодия...
Научих много истории и легенди за почти всяка сграда в центъра на Мюнхен.

За тези, които не са били в Мюнхен - от тук могат да научат още за града.

Вечерта ни очакваше барбекю, след което играхме на играта Maja - играе се със зарове... и да си призная от 7 играча, аз бях на 3-то място!

На следващия ден сутринта ни очакваше типична баварска закуска - бели наденици - вкусни са... След това разгледахме замъка Nymphenburg - една от малкото постройки, която е оцеляла по време на войните без да бъде бомбардирана. Там научихме за любовните афери на Людовиците, но не успяхме да видим сегашния конт. Имахме щастие да слушаме екскурзоводката на един от City tour-овете, която чак накрая осъзна, че ние не сме от нейния автобус... Всъщност турът беше превъзходно направен.

След като задоволихме любопитството в изрядната градина на замъка се запътихме към Октоберфест. Той беше вече започнал (от 12 часа). От далече можеше да се познае коя е правилната посока за Октоберфеста по облечените типично баварци. Като първи ден, нямаше много туристи и имахме късмета да обиколим всичко без да се блъскаме в много пиани хора.
Подкрепихме с типично баварски специалитети и решихме да се пуснем на един типичен за Октоберфест атракцион с килимче.

Това, което всеки трябва да направи на Октоберфест, е да отиде в някоя от палатките и след 20 часа да е вече там. Шоуто кипи и е в разгара си тогава. Можеш да видиш много пияни немци, много чужденци (убеден съм, че следващите дни ще се увеличат многократно), които са дошли да се забавляват. Масите и пейките стават дансинги, а бирата се лее - не всеки успява да улучи устата си... След като и ние бяхме поналели по няколко литра бира в нашите стомаси и след един шнапс... бяхме готови да се полутаме в лабиринта с огледалата. Излязохме от лабиринта още по-пияни от смят.

След това преживяване се отправихме към известната дискотета 4004. Пришпорихме таксиметровия шофьор да кара по-бързо, за да хванем промоционалната цена преди 23 часа - 5 евро. Дискотеката е с 4 салона с музика + 1 малко по-тих салон. Поразкършихме се във всичките от тях. Аз трябваше да се изявявам като "гаджето" на всички момичета, с които бях, за да махам нежеланите лепящи се за задните им части ухажьори. "Битката" беше забавна... Към 1.30 вече напуснахме дискотеката, защото трябваше да хванем последния S-Bahn.

В неделята станахме рано и след закуска и горещи изпращания с нашите домакини, се отправихме към Deutsche Museum. Обикаляхме го от 11 часа до неговото затваряне. Освен че научихме много, ни заболяха и краката..., но и остана още много, което да видим...

Последва китайски ресторант, една малка сладкарница и във влака към домашния Кайзерслаутерн!

За снимки - в галерията Мюнхен!

Днес се занимавах с моя доклад.

Вече е готов и очаква окончателно одобрение от шефовете на института.

В него има обяснение на повечето от дейностите, които извършвам тук.

Може да го видите като натиснете тук.